Като него - на същата онази пейка в парка, само дето не е вече лято и листата се стелят по влажния, сега огрян от някой едвам прокраднал се слънчев лъч, асфалт. И стоя и аз там и чакам своята циганка да мине и да ми каже Моето сърце кому принадлежи. А тя... не минава и не минава.
   Дойде зима, дойде и средата на зимния сезон, белязана от студен януарски ден, но не чак мразовит. Върнах се вкъщи, помотах се малко и реших да излезна да се пошляя по шумния булевард. И тръгнах. Вървя аз... а звукът от стъпките ми в кишата се смесва с този от чуждите стъпки. Отегчена от безбрежието, поставям цел и посока на вървежа си, вдигам глава и забързвам крачка. Стигам аз почти до жълтата книжарница, а там... седи Моята циганка и чака мене. Приближавам се, усмихвам се, поглежда ме тя и в миг се обръща на другата страна, спира някакъв друг човек. Беше висок мъж, навлизащ в "третата" възраст, с посивяла вече коса, разкопчано светло кафяво яке от изкуствена кожа, под него - тъмно сив пуловер на ромбове. Черносинкавите му панталони - изпръскани с кал, както и лачените му обувки. Усмихна се скептично, но истински, изразяващ колебание дали спре. Моята циганка почва да го увещава, поверява й се той - подава й ръката си. В този момент отблясъкът от златната му хълка, незнайно защо, поставена на дясната ръка, се отразява в лявото ми, кървясало от вчера око, а дясното нищо не сеща! Стоя аз вече минута, обърната към тях двамата и се опитвам от разстояние да доловя глухия говор на циганката си, а тя вече разказала половината му живот. Говори много много бързо, едвам й се разбира, но като убеждава - забавя думите. Тя ли? ...С много странни тъмни кафяво-сини очи, загрубяли ръце, но пък сравнително светла кожа на лицето, мъдрост, изписана по челото, черна начупена коса, пристегната на опашка, сива пола и някаква жълта блуза се показва из под черната й наметка. Красива е, но не пленителна. Разни хора почват да се блъскат в мен, докато продължавам да статуясвам и на края решавам да влезна в жълтата книжарница, обнадеждена, че като излезна Моята циганка ще ме чака отвън, още.
   Почти безцветен ден. Почти...